В колата слушам по Дарик разговор с една жена, работеща в Австралия, с две деца - изключително интересен бе нейният разказ за образованието там.
- никакъв акцент върху академичността
- наблягат върху способността за изразяване, комуникативност, самочувствието на децата
- родителите избират 3 от 100 приоритета, в стил: честност, екипност и т.н.
- училищата се избират от родителите така, че детето да изкарва най-приятно там
- децата с нетърпение чакат да свърши ваканцията
- единствените работещи майки са тези на имигрантите (източноевропейки и прочие негри)
- училищата нямат тези огромни размери като у нас, всяко училище е достатъчно малко
- в квартала и училище всеки познава всекиго, от някакъв ангажимент - дали от отбора по ръгби, или от клуба по рисуване...

Безброй разлики, общо взето. Децата май ги приемат като възрастни, стараят се да им е добре

Далай Лама: Man good – computer good. Man bad – computer bad