|
Статията в общи линии е добре написана.
Истанбул е Градът за Европа, така както Ню Йорк е the city за нюйоркчани. И понеже за мен Европа е света, Истанбул е Световният Град.
Може би знаеш, но аз все пак да кажа, че
„истанбул” буквално означава „към Града”.
Така са го произнасяли османците, когато са чували от гърците, че отиват „ейс тин полин”.
Имам някои неща да кажа по статията.
Още в началото авторът казва
„Откритие, което направих за себе си, е, че дълбоко не познаваме народа, който ни е владял пет века,...”
а доста по-надолу
„Впрочем разбрах, че думата „рая” има и друго значение – не се отнася само за християните, както пропагандираха едно време. Използва се и за хора, които не могат сами да се грижат за собственото си настояще, а трябва да бъдат направлявани от по-мъдрите.”
Ясно е, че сме били владяни не от османския народ, а от властовия апарат на абсолютния монарх.
Понятието „рая” включва сичкото миллет в рамките на империята,
а не само тези, дето спахиите прегазват по пътя си от изток на запад.
Основната разлика е била в по-големите данъци за неизповядващите исляма.
„В Турция има два приоритета ....Вторият е образованието.
В Турция изобщо не е нужно младите да бъдат агитирани колко е хубаво да учат, защото те са наясно, че социалното им положение ще е функция от образованието им.”
Образователната система в Турция е абсолютно централизирана. Говоря за средното образование, защото то „кове” днешния (съвременен) турчин, а не висшето. В средното училище не може да се случи нищо, което не е минало през одобрението на държавата. Те също си имат нещо като регионални инспекторати, но за разлика от нашите, те колят и бесят в класната стая.
Преди десетина години участвах в едно сравнително изследване на учебниците (тогавашните) по история и литература на балканските страни. Адски интересно изследване беше.
Може би най-много бях впечатлен тогава от турските учебници по история. Не ме изненада факта, че всеки учебник започва с портрета на Ататюрк и неговото обръщение „Ей, тюрк...”. Изненадаха ме най-вече географските карти.
Така са завъртяни, че в средата не е Европа, а Турция, а Европа изглежда като някакъв неин недостоен придатък..:-)). А пък в американските карти центрирана е америка и т.н.
Гледна точка – Турция по диагонал е повече от 2000 километра – колкото от София до Прага – и географски погледнато си е половин континент (Мала Азия).
Затова турците се раждат с имперско мислене, което образованието затвърждава.
„Силно ме впечатли коя е причината за неоислямизма, за който сега навсякъде се говори. Това е една сложна комбинация между неоосманизъм, неоислямизъм и неомодернизъм. Неоислямизмът не е арабският или иранският ислямизъм.”
За иранците не знам, но арабите например не харесват турците и най-малкото се отнасят към тях с пренебрежение – за тях турците са нещо като „втора ръка” мюсюлмани. (арабите не обичат и иранците, а също и евреите и т.н., но това е друга тема)
„По този начин под знамената на неоислямизма се прави опит да се гради – ще го кажа с глупава аналогия – своеобразно гражданско общество.”
Това е много интересно наблюдение
„Турция не просто иска да влезе в ЕС като периферна колония, която предоставя пазари и работна сила, а иска да влезе като страна, титуляр на собствена воля, със свои условия, които поставя.”
Това е така, но, за да стане, Турция от своя страна трябва да изпълни определени условия, а не го прави вече повече от 40 години.
Do ut des. Дай за да бъдеш възнаграден.
Първо трябва да признаят геноцида над арменския народ и да се извинят - така, както го направиха германците към евреите.
Второ трябва да решат проблема с кюрдите (а той ми се струва нерешим) и
Трето - наистина да престанат с това тяхно яваш-яваш, дето е като испанското „маняна”, ама няма тоя спешен характер.
А не да отпечатват в новите си учебници или да качват на сайтовете си подобни карти
и т.н.
|
Re: Прочетете тази статия(интервю) [re: Kpaдeцът нa ябълkи]
