Апък моят татко вече го няма особено много на този свят, ама тези дни и изобщо сме си все заедно.
И дори ми се скара малко наскоро...както и трябва да бъде когато правя простотии...Щото за онзи корен, дето го намерих до езерото и започнах да го дялкам за коледна украса....и добре де! взех го! и когато започнах да му беля кората и дялках с ножа срещу ръката си и се порязах, разбира се...Ами не се дялка така, бе татко-сладко/така си ми казва той/! Нали знаеш, че ще се порежеш, бе татенце! Виж сега: Хващаш с лявата и държиш здраво, но гледай да имаш опора и леко, леко...в обратната посока....
И аз бях вече много горда с издялкания корен и превързания си пръст. Какво ще кажеш? Амиии, горе-долу...., става!
Да бе! Става! Само това ли!? Направо съм го издокарала страхотно! Гледай си работата! Направо съм върхът! Плюс това, въобще не си видял с каква нова рокля съм се издокарала за Коледа...и какви страхотни кукли съм ушила.......

и не можахме да си довършим разговора....

Разплаках се.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/