|
събудих се днес с тази мисъл и настроение.
честит празник на всички татковци : )
на татко,
първият ми спомен от татко е как, когато съм била на не повече от 1, той си играеше с мене на "къде е панделката" и мебелите са ми се стрували огромни като къщи от цветя; дамаската им беше на едри макове и слънчогледи... какви моди е имало преди 50 години : )
татко ми открадваше панделката, криеше я някъде, а аз цвърчах щастливо, премятах се из мебелите да я търся и това ми се е струвало толкова вълнуващо. той се смееше и ме хвърляше високо, за да видя - а не е ли скрита в полилея?
татко, който ми четеше приказки всяка вечер и, на практика, всеки път, когато успея да го спипам през деня.
веднъж беше много уморен, а книгата, която ми четеше, се свърши. аз исках още приказка, той нямаше сили да става, да рови из библиотеката и започна да ми измисля една.
само негова и моя си.
това продължи много години наред; беше за джуджето палечко и безкрайните му приключения сред огромния Свят.
палечко и макаронената криза, как палечко намери козе мляко за трите малки котета, палечко и неговия сив котак спасяват баба врабка от камиона, как палечко се научи да чете и спаси последното змейско яйце...
спомням си, че когато бях на 5, татко за първи и единствен път беше в болница. оперираха му апендицита. чаках и тропах с петите на сандалите си по пейката в коридора на болницата татко да се събуди и да ми разкаже приказка.
помня как пътувахме с влак, джип, даже с каруца, из България.
татко често ходеше в командировки и любимото ми беше да ме взема със себе си.
разказваше ми защо полетата са различни на цвят, кой е бащата на телето, кое е бор, кое е смърч, кое магаре и защо катърът е такъв :))
веднъж се бях запознала с Огромен козел, бял, жестоко див и агресивен, вързан с верига за железен кол, бетониран на отдалечена поляна. спомням си как пръчът нямаше нищо против мене, но пускаше жупел, пръхтеше и риеше като бик, ако някой се опита да се приближи да ме вземе... а КАК смърдеше, леле
тогава татко дойде, изобщо не забави крачка, взе ме за ръка, каза на козела "това е мое." - и ме отведе.
татко можеше да угаси жупела във всечии очи; в това бях сигурна и убедена със същото спокойствие както и че Слънцето непременно ще изгрее и утре.
бях сигурна, че ще ми намери грозде през април, когато веднъж бях болна... ама много болна.
татко, който ми донесе жив прилеп под шапката си : )
прилепът влетял в купето на влака в движение, скрил се под шапката на татко, а татко я нахлупил здраво, за да не избяга. имаше много надрана глава, обаче пък как се радвах на прилепа аз
прилепът се казваше гошко и живя години овесен на закачалката за шапки в коридора у нас. малкото прозорче в кухнята беше винаги отворено, за да се прибира и излиза, и нямахме нито 1 комар :)
"фантазио!" - викаше ме - "ти си моята фантазия в синьо, цяла рапсодия с пружинки" - и дърпаше къдриците ми, а аз уж се сърдех.
татко ме научи как се прави свирка от върбово клонче, какво значи добре балансиран нож, как се заточва нож, как се стреля с пушка, даже веднъж, в приморско, обрахме всички големи играчки от стрелбището на някакъв наистина нагъл тип, който мамеше децата
а веднъж, в гората, намерихме вълче леговище.
вътре нямаше вълци : )
но татко ми разказа и показа как вълчицата е гледала малките си, как личи по това и онова колко са били, може би, какво са правили...
научи ме да плувам, да карам колело, да яздя, да шия на машината, обаче тайно отначало, да чета, а после - да чета много.
татко ме чакаше да се наплача когато ми се плачеше. а после ме разсмиваше.
от него знам, че на човек никога не може да му бъде скучно.
дори да е затворен сам, в бяла стая, без прозорци, без врати - нали има себе си, своята душа, мислите си, своята фантазия - как може да му бъде скучно?!
научи ме, че хората понякога изглеждат лоши, защото ги е страх.
татко е този, който винаги ме намираше където и да бях се изгубила... ако наистина се бях изгубила.
татковците са много специално нещо!
татко - това е обич.
поздравявам всички бащи днес, в деня на бащата!
|
честит празник на всички татковци : )
