Дядо ми Христо е бил и в Добруджа (командир на оръдие в Белия Ескадрон), и на Добро Поле (командир на "смесена" батарея, български оръдия с германски наблюдатели и свързочници). През Втората Световна е ходил до подстъпите на Москва с германците, опитвали се да навият България да влезе във войната. (Дядо ми пише доклад срещу влизане на България във войната.)

Когато бяхме в Германия, на път за САЩ, германците извадиха от военните си архиви всички германски отличия и ордени за дядовците ми (майчина и бащина линия), плюс за пра-дядо ми (баща на баба ми по майчина линия), плюс за братовчед на баща ми, летял за Луфтвафе (доброволствал след лятна ваканция посещение в САЩ, като студент в Берлин по инжинерство), плюс за съпруга на братовчедка на баща ми, летял в царските български ВВС през Втората Световна. Германците ни навиваха да останем в Германия защото сме "наши хора"; ние се бяхме залетяли за САЩ...

За руснаците в Добруджа, с тяхния навик да режат деца на парчета, по парче във всеки кладенец (че конете в преследващата ги българска конница да не могат да пият вода - и евентуално без вода да спрат), не знам дядо ми някога да е пилял съчуствие. За румънците - веднъж съсекъл младо румънче, което го било нападнало с пушка без патрони, но от това до интелектуалничене и пренебрегване на българските жертви!? На Добро Поле голямата мъка е била водата за охлаждане на тежките картечници, биещи периметъра пред батареята. Който не е виждал (френски и английски) снимки на български ранени, живи изгоряни когато сърбари и гърчоляши подпалват болниците СЛЕД примирието - той би могъл да отпикава съчуствие към българските врагове. Издънката на Добро Поле става поради комунистическа подривна дейност, подлъгала войниците че "братята им пролетари" от вражеска страна ще кибичат до като българите сменят правителството... (Виждал ли си френски и английски снимки на български пленници, чудесно облечени с дебели зимни шинели, очевадно добре хранени - или поне по-добре изглеждащи от "победоносните" вражески екземпляри?)

Шъшкънлъците на баща ми си бяха чиста проба интелектуалство, с измислените обективности, непременно СРЕЩУ своето, в случая срещу българщината. Подсилени с ново-намерен американски патриотизъм след като стана федерален служител. Примерно, интелектуалниченето за съсеченото румънче се пръкна след като Румъния стана любимка заради олимпиадата в Лос Анжелес в 1984; до тогава не бях чувал тази история.

Майка ми и баща ми бяха отвратени от това, че се ожених за българка, и търсеха и намираха всякакви причини да се засягат от нашето нежелание да плюем по всичко българско - с изглеждащата цел да не виждат нито нас, нито нашите деца. Държаха линията много усърдно. Така че, интелектуалщината намира повод да постави всичко НАД роднинството. Което не е за учудване, с оглед само-мразенето в дъното на интелектуалската психика.