Този "документален" филм с разни интелектуалци, насъбрани да се тормозят защото са проявили биологичен инстинкт за самосъхранение... Ми да се бяха оставили да станат жертва на престъпност! Кой ги е насилвал да се отбраняват, и да си пазят живот и собственост!? Не е лесно да си жив интелектуалец, ей! Самият живот е крив!

Впрочем, има обща нишка в интелектуалщината по света, и тя е основана върху биологично само-затриване. Тези хора предпочитат "да не посегнат" върху живота на престъпник вместо да защитят своя си геном, във форма на тяло свое лично или тяло на свое дете. Тези хора "обективно" плюят върху народа от който произхождат, върху държавата в която живеят, върху културата си, върху всичко свое, та чак не създават свои деца, и в краен резултат - дали преднамерен или не - затривайки своето те оставят биологичен вакуум който бива зает от по-жизнени геноми, от геноми които не се тормозят как точно пазят своето, защото поставят своето над чуждото.

Огледай се из Европата и забележи, че моментът в който един народ започне да се разяжда от "моралните" последици на само-защита (била тя защита на лични или обществени интереси), и се остави на милостта на "общественото мнение" и подобни интелектуалщини - този народ е на път да се само-изличи от картата. Можеш да започнеш с България, и даже да прескочиш до англо-американското само-затриване в САЩ, и после в Тексас.

Още си спомням с погнуса и горчилка размишленията на баща ми (речников пример за интелектуалец!), за преживелиците на дядо ми Христо Ушев (баща на баща ми) от Първата и Втората Световна. Как му било жал на дядо ми за тези румънски момченца, бутнати на фронта, за онези гърчоляшчета, бутнати в окопи, за сърбарчета, и те някак жертва на живота... Ей писна ми от съжаление все за врагове на българите! Тези интелектуалски дришни ги слушах с години... Пък един ден му казах на баща ми, че няма ли някога да чуя съжаление за БЪЛГАРСКИТЕ момчета, изгинали като жертви на вражески действия... Баща ми ме нарече "български шовинист". Мислеше, че ме обижда. Аз му казах, че да, като американски гражданин, научен да поставям МОЕТО НАД ЧУЖДОТО, за съм не само български шовинист, но и български расист, и каквото друго му мине на ум поставящо българщината най-отогоре. И до там с интелектуалченето.

Баща ми, спрямо колегите си връстници в България, беше типичен пример на български интелектуалец. Девизът едно време беше "не съм доволен от себе си". Един вид, гледай колко съм способен, че каквото и да правя, все съм НЕДОВОЛЕН от себе си! И това беше не защото недоволството беше ограничено до самоличността, а просто защото интелектуалците ги беше страх да изкажат недоволство от народа си, от културата си, и въобще от себе си - и при всяка възможност тихомълком проявяваха това само-отвращение. Сега, големият въпрос: мислиш ли, че смачканата българска раждаемост (биологично само-затриване), е била изненадваща проява в българското общество? Ниската раждаемост беше обяснявана като "съпротива срещу комунистите". Да, от интелектуалци които не смееха да пръднат без да обвинят "типичната скапана българска храна". Толкова зле ли са живеели българите, даже под ялтенско, че са били загубили биологичния нагон да се възпроизвеждат?

В крайна сметка, България като народност е предвиждана да изчезне от европейската карта до 2100. До 2050 българският език е предвиждан да изчезне, и да бъде заменен от смесица на английски и други чуждици, с ОСТАТЪЧНИ придатъци на българска граматика и някои дълбоко-вкоренени ТУРЦИЗМИ.

Та значи, продължавай да се тормозиш за моралните последствия върху престъпниците ако някога решиш да защитаваш твоята личност или твоето потекло!