"Не бива да се пропуска отговорността на родителите – те би трябвало да се информират за рисковете които крият новите технологии и да контролират достъпа на децата си до тях, когато преценят че това се налага."
за това съм писала и преди.
основната работа по грижата за едно дете е на родителя.
държавата не може и не бива да иззема тази фунцкия, като облекчава отговорността на родителя за собственото му дете.
пример: филмовата индустрия. филмите пише до колко години не са препоръчителни. работа на родителя е да не позволи на детето да гледа филми, които не са за него. не на законодателя да забрани определени сцени да се появяват във филми, защото можело да ги гледат и деца. това би било цензура.
в интернет пък да се изисква от всички сайтове посетителите им да удостояват, че са възрастни (което е единственият възможен начин да се контролира достъпът на деца до тях) означава всички сайтове да притежават лични данни, което е нарушение отвсякъде.
родителят, дионис, родителят трябва да следи точно какво прави детето му в интернет.
има си достатъчно софтуеър, който позволява на родителя да блокира достъп до определени сайтове.
родителят е длъжен и да изисква да знае точно с кого си говори детето му по скайп, айсикю, с кого си обменя какво във фейсбук и тъ нъ. родителят има и всяка възможност да му забрани да ползва подобни програми изобщо.
родителят. за което родителят трябва да е изградил достатъчно авторитет пред детето си, за да може забраната му да се спазва.
родителят е длъжен и да знае къде и с кого е детето му по всяко време на денонощието. да не говорим, че след определен час детето трябва да си е вкъщи и в леглото, не да играе военизирани игри по интернет клубовете.
темата отиде другаде.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 24.10.10 16:32.