оръжие в ръцете на гневен, угнетен, беден и необразован народ е все едно маймуна с граната.

некакви такива и на мене ми литкаха като прочетох на свскромни размислите...
да добавя - и несвикнал.
филип каза, че оръжията в България не са така широко достъпни заради цената.
свскромни каза, че у тях в тексас всички размахват патлаци, или поне имат по един забучен в гащите.

имам чувството, може би погрешно поради липса на истински наблюдения, че ако тук в ръцете на всеки се мотаеше оръжие, най-малкото хората щяха да си се изпоочистват самички и не само по коледа.
по някакъв начин е свързано с несигурността в която се живее и в каквато все още и след тези 20 години не сме свикнали да бъдем.
някакси не ни е "нормално" да живеем в несигурност.
както и да е, не мога да го обясня май това свое "имам чувство".

ние не сме имали оръжие за убиване от далече, искам да кажа цивилните хора, в продължение на сто години, повече години, изобщо май никога? не ни е било нормално.
докато в америките така са го започнали - с оръжие. и така си продължават. имали са, изтребили са тези, които нямат и готово. и сега пак си имат, всеки може да изтреби съвсем естествено и даже дори законно някого, отдалече, без да го докосне с пръст.
просто натискаш и - пуф.
ако ли хората у нас и в република тексас да не са различно тъпи, глупави, а еднакво, някакси имаме различна нагласа.

нашето съзнание, моето съзнание...
ако аз имах огнестрелно оръжие щях да се чувствам престъпник.

просто само идеята, че - ето, имам оръжие, което имане предполага, че мога, бих... наранила друг. дето, преди да му го насоча и натисна, е жив.
имам силно отрицателно отношение към огнестрелните оръжия.
те са инструмент с който можеш, без изобщо да мислиш, да нараниш някого от разстояние.
не, че съм "за" топорчетата и паветата и ръкопашния бой, де : )
и това, като че ли, не мога да го обясня съвсем добре.
все пак опитвам : )

да говоря за нормалните цивилни хора.
- колкото по-отдалеконараняващи качества има едно оръжие - за мене толкова по-голям страхливец стои от безопасната му страна.
аз се боя от страхливци.
защото никога не ги знаеш какво може да им хрумне.
ами аз самата съм големо шубе, нали така.
знам, че през живота ми е имало поне 3 случая в които е било възможно, ако имах оръжие, да направя от жив човек умряло.
и после кво?
ми и аз щях да умра... как бих живяла с такова нещо?!
мисля сега за хората които познавам, прелитат през мисълта ми.
имам опасения поне за трима "на първо четене" и съвсем бегло, че като нищо биха се изпоочистили сами себе си в дадени кризисни моменти от живота си, ако са били имали под ръка джобно огнестрелно оръжие.
ами в какви времена живеем...

престъпната част от ума ми отчита, че всичко* би могло да бъде оръжие за нараняване, ако... се наложи.

*всичко:
- имам 8 (осем) хубави, тежки, месингови хавана. домакински неща с, да речем, някакви естетични такива качества... с хубави, удобни, тежки чукала.
- имам 3 ютии
- имам 6 остри, искам да кажа много остри, перфектно остри ножове. толкова остри, че могат да режат дебел суров морков на тънки сламки и мек домат на микроскопски препарати с по-голяма лекота от онази с която обикновените остри ножове могат да срежат крехка ябълка на половинки.
- имам цял набор различни чукове и чукчета...
и т.н.
но предназначението на всички тези и камари още неизброени неща е да ми служат в бита, в живеенето.
те не са направени да нараняват, а да бъдат полезни.

идеята, че хората искат да притежават нещо, което е измислено нарочно, с единствена цел да наранява от разстояние ме отвращава, на първо място.
не, че отвращението е единственото ми негативно усещане към огнестрелните оръжия.
изобщо към предметите измислени от Човека специално с цел да наранят някого.
като в това число включвам и пушките на ловците, които стрелят по дивеч поради... хоби. извинете ме, моля.

имам само 1 (един) познат (не близък, просто човек, когото познавам), който ми е показвал, че има пистолет.
такъв, за убиване.
просто един ден бях заведена от мой приятел в дома на този човек; той помолил моя приятел да му намери някой да му "прегледа" компютъра... както и да е, така се озовах там.
по някое време лицето стана, отиде до шкафа си, извади пистолет и ни го показа.
не съм наясно поради какви причини, може би е искал да ни впечатли, ли, кой го знае. или просто това му е било интересно. хората започват да говорят за нещо щом е в сферата на интересностите им, нали така.
този човек, 2 години по-късно, беше следствен и съден, беше стрелял по хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите