|
|
| Тема |
 Къде живея всъщност? |
|
| Автор |
kotarak_a (познат) |
|
| Публикувано | 16.10.10 23:33 |
|
|
|
У дома, в автобуса или в офиса?
Колко часа на ден съм вкъщи със семейството си , колко часа на път и колко часа на работното си място?
Това за работното място-ясно! Ама този проклет автобус взе да ми става като роден дом! Съвсем по домашному взех да се чувствам!
Вчера:
На отиване. 8.30. Някъде по трасето.
Възпълничка дама 40-50/предупреждавам, че не обиждам никого!/, седи и отвреме-навреме заспива за по 4-5 минути. Дали се връща от нощна или просто е изкарала безсънна нощ и си доспива? Без значение. В случая е важно, че тя, горката хърка. Ама доста силничко. И по правилата. В първата минута леко го подръпва, а после го засилва докато стига почти да припадък при поемането на поредната глътка въздух....със съответното придружаващо ръмжене на пресекулки ....и после пак кратко....и после....мощно издишане....Хъъъъъъър.....ииииии.......хър.........ииииииииииии..........хъъъъъъъъъъъъъпр...
Та смешката става съвсем изобилна в задръстването, когато всички отегчено мълчат, но не и недоспалата дама.....
Прикрит кикот през пръсти. И тишина. Никой не смее да се изхили на глас. Само другата дама, седяща до заспалата нещастница /по моя преценка отработено от хъркащ мъж/, я сръгва в ребрата:
- Госпожо, ужасно хъркате!
Вече смехът не е прикрит.
- Ами аз имам задух. Просто не мога да дишам добре!
....и спирката. Слизат.
Край на първа сцена.
Пак вчера.
На връщане. 18.30. пак по същото трасе.
Млада дама 20-30. Седи и приказва по мобилен телефон. Всички разбират, че тя живее от 3 години в София, но още не е ориентирана достатъчно за да слезне на Плиска.
Пита някого:
-Още много спирки ли има до Плиска?
-Да.
Пак е задръстване и времето се точи бавно. Особено за човек, който не е пътувал по канала в пиков час....
Около Орлов мост отнова сладкото гласче на дамата:
- Прощавайте, вие къде ще слизате?
Не чувам отговора.
-Понеже аз искам да сляза на плиска, но много ми се спинка! Бихте ли ме събудили когато стигнем?
Учтиво, нали?
Нататък ми се губи....
Може и аз да съм захъркала....
Край на втора сцена.
Много е домашно, нали?
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
| |
| |
| 
|
|
