|
Прясна случка.
Приближава ме една женица... много ми напомня на ромка, но хем е, хем не е. Нямам много време за анализи, защото жената ме заговаря.
Предлага да ми продаде вълшебни камъчета, сбъдвали желания. Това добре! Дошла е при правилния човек - при Вярващата-във-вълшебства!
В този момент изпъква и едно момиченце и започва да шари наоколо. Подсъзнанието ми започва да алармира тревога в лека степен. Трудно ми е да следя и двете, отвлича ми се вниманието.
През това време си мисля, че женицата има нужда от пари, измислила си продукт, прави му маркетинг... вълшебни камъчета. Не са скъпи - 3 паунда, а ти сбъдват три желания!
На Шри дадох 20 паунда, сега за 3 ли ще се пазаря?
Трябва ли да кажа на глас желанията? - Трябва.
Правя го.
Подавам банкнота от 5 паунда, нямам 3. Вълшебницата ми ВРЪЩА ресто!!! Учудващо!
През това време не изпускам детенцето от очи, но видимо всичко е на мястото си.
До тук сделката върви добре, но продавачката на вълшебни камъни ме доближава (това не го обичам) и започва да ми говори нещо, от което по-скоро се досещам, че иска да ми врачува.
Това добре, иска да ми продаде още един продукт, лошо няма, но започвам да се сърдя на себе си ЗАЩО не мога да и разбера почти нищо. Питам, повтарям... не става. ЕДНА дума не мога да хвана! Странно! Супер странно!
Проблесна ми, че трябва да повтарям отчаяно "Не разбирам, не разбирам", уточнявам че наистина бях отчаяна...чак пък почти нищо да не разбера...
През цялото време си мисля, че това е сценарий, да ме вкарат в неловко за мен положение, да ми се отвлече вниманието... някакви такива работи, но защо така с езика... не спира да ме човърка.
С 300 зора се разделихме, след което при мен тича моята британска дружка, Жената-съвест Сали!
"Джени, не съм преставала да наблюдавам да не ти откраднат нещо. Това е пияна ирландска циганка. Изтръпнах, като видях, че и даваш банкнота. Викам си, дано не е 10 паунда, дано не е 10 паунда."
"Сали, много ти благодаря, но аз имам голям тренинг, а тази жена дори ми върна ресто. Единствено ме тревожи, че не можах да и разбера почти нищо, от момента след който ми продаде камъка."
"О, тя е ирландска циганка, при това пияна. Аз също почти нищо не и разбирам, само разпознавам, че е такава."
Е, това ми беше проблемът. Обясних на Сали, че понякога хората са в голяма нужда. Точно когато циганката е имала нужда от 3 паунда, съм се появила аз - склонна да и ги дам, ако ми представи добре "продукта" си и не ме лъже (много).
Какво толкова, има и детенце.
Не ми откраднаха нищо.
Дори и желанията ми ще сбъднат!
А и най-важното - онова за неразбирането не било от моя телевизор, а може и сценарио да не е било.
Не знам.
|
Re: Наръчник на измамения (или защо все на мен) [re: Jennifer:)]
