Със сигурност не е лесно да се вземе решение.
След като прочетох вашите премеждия за влизането в музея, съвсем се убедих, че е така.
Сигурно трябва да се жонглира умело и да се прилагат и двете решения, защото още нещо: винаги ми става обидно, когато вляза в поредния музей, не в България. В музея - събрани експонати от ЦЯЛ свят. Огромни зали, посветени на дадена страна, събитие или личност.
За България - нито дума!
Все едно не съществува!
В медиите - също.
Е, миналия ден намерих българска следа в една голяма статия. Съдя по името на героя, никъде не се споменава, че лицето е българин, но е замесен като свидетел на убийството на служител на краля на забравих коя арабска държава. Принцът убил собствения си служител, заради гей връзка в хотел.
Питат свидетеля с българското име защо счита, че двамата мъже са имали връзка.
Той обяснява какво му направило впечатление и накрая заявява, че знае отлично, че са гейове, защото самият той е.
Лошо няма, но и хубаво няма.
Имаше една изява за фолклорни танци на различни общности в Лондон. Къде бяха нашите традиционни танци? Ние с танци ако не изпъкнем, с какво друго?!?!
Като пусна на латино момичетата тук български фолклор, за да ги обуча малко, те ми заявяват в един глас, че това било арабска музика.
Всичките хорА им звучат еднакво и ми спорят, че се играели като кючек.
Има и любителки на балканската музика, вече съм споменавала за тях. Искат да ги уча на танци, но предпочитат да са гюбеци и кълчотене. Не че им се отдава, но и аз не ги уча на това. Обяснявам им куп неща за хорото, показвам им стъпките, трудно им е.
По-секси им изглеждало кючекът, това да съм ги учела.
Няма пък!
|