който е предимно селски, занимава се със земеделие и животновъдство и средностастическата му образованост не е безкрайно висока.
това абсолютно не е вярно, да не говорим, че е и обидно.
имаше и има достатъчно много турци в градовете,
добре образовани турци, градски хора, отдавна скъсали със селото.

но те винаги са били невидими.

и заради политиката на партията майка да ги тормози, защото етнически принадлежат към съседна държава - враг,

но най-вече заради войнстващия уж романтичен национализъм, с който от ранна детска възраст се индоктринира народонаселението. то не бе "под игото", то не бе "туркия ке падне", то не бе "ристьо ботев", "васил левски", "национално освобождение", гарвани, дето грачат грозно, зловещо, сърца, дето не траели да гледат "турчин как бесней" на бащино им огнище, "душмани", дето требе само с куршуми да се посрещат и изобщо, юруш, народе "грабвайте телата", че да им покажем кви сме мъжове на мръсните фесове!

нея година байрямът се падна на трети март.
сред смълчаните ми през целия ден турски колеги
един извади кутия бомбони. хубав мъж. висок, снажен, синеок.
прочисти гърлото си и едва чуто каза:
- аз... - и след дълго колебание - все пак да почерпя...
такова, за байряма... нали...
ледена тишина.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 19.09.10 04:21.