малкото момченце е било на лагер(имаше една такава форма на почивка на децата - пионерски лагер) и защото толкова малко момченце не може да е пионер или чавдар-че, явно някой от родителите му, в случая майка му, е бил там по работа. Та, това момченце от 4 годишно всяко лято е посещавало това планинско място за по 2 месеца и на 7-8 години, вече е било нещо като местно момченце, което познава планината в детайли - може да се разхожда из нея и със завързани очи, знае, къде има дерета, поточета, драки, къпини, бъз, майски бръбари, бръмбари рогачи, чакали, овчи пътеки, змии - смоци и пепелянки, таралежи и костенурки, къде може да се хване жаба, къде може да се хване саламандър, къде водата става за пиене и т.н., как да ти обясня, когато си на 4 години и те пускат в гората първо с придружители, а после и сам - ставаш много добро горско момченце:) Щях да забравя - знаеш и как да слезеш за 10 минути по преки пътеки в селото, откъм непреминаваемата страна под наклан с ъгъл най-малко 60 градуса, да свиеш кон или муле и да да се разхождаш с часове на гърба му...Няма как да не ме харесват подобни хора, предполагам, особено, когато си играя и с турчетата/помачетата(така и не можах да разбера, какви са, но май си бяха помачета) и ги разхождам като партизани по 4-5 часа по горите и скалите - аз им говоря за градската култура, а те за помашко-турските си вярвания и приказки, беше хубаво време, но така казват всички за детството си.

Редактирано от Kpaдeцът нa ябълkи на 18.09.10 17:19.