какво точно се е случило в действителност to the best of your recollection?


това:
в селото, където бях по това време, се върна човек, който сутринта бе намерен обесен.
просто се върна, за да се обеси... у дома.
преди това разказа какво се е случило с него, жена му и дъщеря му.


или това:
в селото се върна един мъж.
десетина дни след като беше заминал със семейството си и с целия багаж.
не поздрави никого, не вдигна поглед като минаваше.
влезе в опустошената си къща и никога не излезе от нея.
обеси се същия ден.

още като преминали границата - разказа едно момче - "диверсант" - също се върна то, 2 дни по-късно, но не "завинаги", а да види дядо си, останал тук...
разказа, че още като преминали границата турските граничари-жандармеристи по някаква причина се заяли с онова семейство.
мъжът не им дал пари, смръщил се като някакъв турчин с униформа шляпнал жена му по задника и ги обиждал на "българи"... не знам какво точно е станало.
всички бяха ужасно изнервени тогава... нещата, каквито бяха тогава, просто няма как да достигнат до сетивата от монитора сега. "бяха изнервени" може сега да не ти прилича на довод, обаче тогава...
та, турските граничари хванали двамата, вързали ги коленичили един срещу друг, наредили децата да гледат и се изредили на родителите няколко пъти.
ей така, бе, кодош да става.
после ги изритали...

интересно беше и че момчето, което разказа историята беше... едновременно се присмиваше на този нещастен човек и семейството му. едновременно се тресеше от ужас. едновременно в цялото му излъчване се четеше "добре, че той, а не аз! добре, че него, а не мене!"


кой всъщност разказва тази сърцерадирателна,
мрачно-сантиментална история на ужасите:
въпросният човек или диверсантинът?
не излиза ли, че диверсантинът е главният свидетел.

тук разправяха подобни преди войната в ирак.
дъщерята на кувейтския посланик обяви публично пред
целия конгрес на съединените щати, че банди иракски войници
ходели по болниците в кувейт сити да убиват бебета в инкубатори.
и да видиш - как му викат - righteous anger. праведен гняв.
законодателите настръхнаха.
появиха се свидетели, плакаха, кълняха.
после се оказа, че момичето разправяло заучени историйки.
беше само началото.

защо е тръгнал тоз човек да се беси?
добре, хипотетично, да речем, нещо подобно
се случва - какво би направил някой
инстинктивно в последствие?

- първо, ще се погрижи за децата си.
няма да ги остави някъде на произвола на съдбата,
за да тръгне да се самоубива.
прекалено патологично е това, прекалено нереално.
самоубийството е последния човешки инстинкт. не първия.
ти шси оставиш ли децата в друга държава да тръгнеш се самоубиваш?

- второ, ще се погрижи за жена си, ако не за нещо друго,
поне защото върви в пакет с децата.
няма да й каже: ебаха ни, не мога да го преживея, шсъ се самоубия.
тя е била там и й е ясно.

- трето, ще търси съдебна справедливост. има свидетели.
турция не е африканска държава.

- четвърто, виновниците не са анонимни.
хипотетично си ги гледал очи в очи.
можеш винаги да ги издебнеш да ги
застреляш - hey, remember me, compadre, benny blanco from the bronx? -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите