че точно този метод се е прилагал - вързаване с някакви конци(не съм бил там, че да знам копринени ли са) със съгласието на близките и самите родилки, ако родилката повече не иска да има деца, ако по медицински причини не е добре да забременява отново, ако по присихически причини не може да вземе решение. Пак ще повторя - повече българки са били третирани с този метод. Туркините също, защото проблемите им са идвали от нетърпимостта на обществото им да ползват спирали, там е заровено кучето с връзките, които Лъчо Мозъка говори - българиките са вързвани в краен случай, туркините и в случай, че самите те не искат повече деца. Предполагам, че никоя от тях няма да си признае, че го е искала, замисли се за ситуацията - вън чакат резаците, вътре туркинята плаче, че това и е 4 то дете и не иска повече да ражда, едва ли някоя би плакала на Лъчо.
За времето 1972-1973 година, турците/помаците бяха известени и организирани за случващото се. Случайно познавам един от Буховските атентатори(осъден на смърт и разстрелян, много години по-късно) - бил съм хубаво дете, което по едно време е било на точното място и време, което ме е сближило с него, возил ме е на моторчето си(звуча като подрастващ гей), говорил съм си точно в тези години и съм бил свидетел на срещите между помаци на отдалечено и скрито място, разбира се не и на разговорите им, просто любопитно момченце:)
По някаква случайност съм попаднал на клетка за тероризъм, бяха 3-4 души, смътно си спомям броя им, но и тогава - около 7-8 годишен ми е направило огромно впечатление желанието им да се усамотяват и да си говорят, страхът в погледите им, оглеждането - срещите им ставаха в крайпътна кръчма в планината... Кръчмарят, турчин или помак бе шефът, също приятел...

Става въпрос за събитията през 1972-73г. в селата Корница и Бунцево, Благоевградско.
В края на 1972г. в село Корница се създава нелегална организация, която от 23.01.1973г. взема властта, като установява денонощно дежурство и пълен контрол над поведението на всички жители. Сваля се българското знаме и на неговото място се издига турският национален флаг. Селото се обявява за "турска територия", напълно изолирано от външния свят. Само с "разрешение" на "новите управници" е можело да се влиза и излиза. В центъра на селото е имало запален огън, който е поддържан постоянно. Всеки, който не е бил съгласен с ръководителите на бунта е подлаган на психически и физически тормоз /заплахи за него и семейството му, побой, истезания/. Дори е взривена колата на един от хората, които не е подкрепял бунта.Цялото село е парализирано и никой не е работил. Разрешено е било само да се хранят домашните животни. Ръководителите на нелегалната организация определят и наказанията, които следва да се налагат на провинилите се и предателите. При издаване на тайна, свързана с дейността на организацията, наказанието е 20 удара с тояга на голо, а в случай на предателство накзанието е смърт.
Децата не се пускали на училище, като управляващите предявили искане за обучение и на турски език.Жестоко е пребит един войник от съседното село, който без да знае каква е обстановката, идва да види своята интимна приятелка. Основанието за разправата с него е на основата, че е шпионин на официалната власт. Жестоко малтретиран е и народния представител посетил селото Крум Радонов.
Въпреки предприетите мерки за ликвидиране на ненормалната обстановка в селото, в продължение на два месеца и половина организаторите на бунта продължават своята престъпна дейност. Интересни материали за това събитие има в книгата "Разпнати души" на тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров.
На 28.03.1973г. МВР провежда операция по неутрализиране на ръководителите на бунта. В операцията участват полицаи, пожарникарии отрядници. Органите на реда създават плътен обръч около селото и нахлуват от глвания път. В същото време в центъра на Корница се е събрала огромна тълпа /почти цялото население на селището/, която е насъсквана от лидерите на "Корнишката република". Почти всички от тях са въоръжени с хладни оръжия /основно ножове и брадви/, но някои носят и ловни пушки. Опита на Дюлгеров, да спре тълпата с думи, заставайки на трибуната в центъра на селото е неуспешен. Целен с камъни, оплюван и обиждан, той е изведен от около 10-тина полицаи. Сблъсъкът е неизбежен. Органите на реда стрелят във въздуха и в първите редици на тълпата настъпва кратка суматоха. Една част от най-фанатизираните помаци атакува полицаите и една част от пожарната команда, която е била готова да използва водна струя срещу бунтуващите се. В сблъсъка падат убити трима от помаците/в следствие на тежки черепно-мозъчни травми и фрактури/, които са се опитвали да спрат насилието и устрема на фанатизираните селяни. Ранените са десетки. По погрешка е застрелян войник от селото, който по това време е бил в домашна отпуска.
Първата жертва от органите на реда е ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал,защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето.
Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, българ-мохамеданин, активен агент на турската разузнавателна служба "MIT". Държавна сигурност е разполагала с информация, че Рунтов е поддържал чести контакти с висши служители от турското посолство в София, както и Генералното консулство на Турция в Пловдив. Активно е сътрудничил и с Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци. До 1960г. Рунтов е жител на Корница, след което се преселва в село Долно Изворово, Казанлъшко. Това село е заселено със значителен брой помаци от Благоевградско.
По оперативна информация от ДС, Рунтов осъществява чести контакти със свои съмишленици-протурски националисти от средите на помаците, които живеят в Корница. Цялата подготовка на метежа се ръководи от идейните приятели на Рунтов Алил Алилов Бялков и Байрям Ибраимов Гетов.
Подготовката на събитията в Корница започва с обработката на протурските националисти, а чрез тях и останалите българи мохамедани в селото с помоща на издадената от Асоциацията за култура и солидарност с родопските и дунавските турци брошура "Същността на последните кланета на турците в Родопите". Освен, че разпространява тази брошура, Рунтов уверява своите съселяни от Корница, че благодарение на оказаната съпротива от тамошното население, властите вече 40 дни не смеят да да сменят имената им. Рунтов обяснява, че по оказания от Турция са разрешени всякакви средства за тяхната борба: вредителство, саботаж, терор, убийства на "гяурите", както и на тези помаци, които се поставят в услуга на българските власти.
Рунтов сътрудничи и с Кязин Чаушев, работещ в посочената Асоциация и също активен агент на турското разузнаване.
Окръжният съд в Благоевград осъжда Алил Бялков и Байрам Гетов на 12 години лишаване от свобода, а на останалите трима членове по 8 години. Рунтов е бил призован в качество на свидетел по делото, тъй като по това време е изтърпявал писъда за друго престъпление.
Преди инцидента в Корница е случая в село Бунцево, също Благоевградско, когато местни протурски националисти организират и провеждат въоръжен бунт в селото. Действайки по указания на посочената по-горе асоциация /респективно от турското разузнаване/, хора от селото без причина нападат двама българи, като убиват единия, а другия по щастлива случайност след удар с брадва по гърба, успява да оцелее. Имам подробности, носега нямам време да ги вмъкна. Ако някой желае може по-късно да донапиша някои неща. Част от материала е от книгата на Веселин Божков "Заплахата настъпва".

Редактирано от Kpaдeцът нa ябълkи на 16.09.10 11:53.