До миналото лято и ние сутрин се будехме от звънците на две черди родопски говедца. Едната черда излизаше от селото по горния път, а другата - по долния... По залез стадата се прибираха и пак - звънци, докато всяко говедце не си застане само пред портата и не замучи, да го пуснат да си влезе. После стопанките сядаха да доят едно гъсто, жълто мляко, дето само от носенето избиваше масло отгоре... Ама селяните остаряха, децата им не щат да стоят през зимата да хранят добичета и да ринат тор, та сите кравички са изклани... Само магаретата току реват едно към друго от баир на баир...

А млякото - жълто, гъсто, с мирис на билки, го няма. Купуваме си кисело мляко от магазина, вместо да си го правим сами, както досега... Липсват ми кравешките звънчета, липсват ми тия дребни животинки, дебелички и пъргави - като нарисувани от дете...Само мухите около тях не ми липсват...

Е, има кози, ама не е същото... Козите са подли твари - гледат лукаво, клатят космати бради и ти ошмулват до кора де що докопат... Па после бегат и се преструват на ни лук яли, ни лук мирисали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите