За грешката, казвала съм го вече, разбрах на един купон и въобще не знаех за нея, тъй като не бях я извършила.И се сетих, че може някое от децата да му е позвънило от моя скайп в неудобно време.
Това беше грешката, която доведе до драстичното решение.
И сега си мисля вече, че този Оптимист никога не ме е уважавал като човек и събеседник, а просто се е забавлявал с мойта доверчивост, запълвал е празнините в познанието си за света и хората, като аз съм била някаква експериментална мишка.
Такава сигурност в едно наистина добро приятелство ми внуши, че аз видях в негово лице наистина приятелски настроен и добронамерен човек, а се оказа сапунен мехур.И за секунда не ми е минавало през ума да го използвам, да се докопвам до парите му/каквито слухове чух/, но всички обстоятелства бяха обърнати срещу мен, за съжаление.
После как няма да съм генетично глупава, като се вързах на красивите му фрази, на добрия тон,на желанието му тогава да си общуваме.
И тука чета различни езици, нужди от говорене с някого и тинтири-минтири. Бележките ми бяха насочени към човек когото познавам/ т.е. мислех че/, а не към някакъв неидентифициран летящ обект.

Чудаците украсяват света!