аз, както обикновено, в Родопите, в малката виличка на Дука. И не ни се слизаше доле по жегите, ще знаеш... Единственото, което ми липсваше тая година, бяха разходките в гората. Ама нема как - в баирите около селото са се завъдили три меци - майки с по две мечета всяка и един голям мъжкар - къде 350 кила по думите на ловната дружинка... Та си кротувахме из полянките около къщето...

Щях да забравя - имаме си квартирант - смок-мишкар. Много тиха и кротка натура. Издълбал си е дупка под каменното стълбище. Единственото, което поиска беше да не го настъпваме. Сутрин рано излизаше и се прибираше по тъмно. Благодарение на него не видяхме мишка или плъх тая година. И отровни змии няма. Снимахме го з спомен. Догодина ще му занесем снимките - да си ги тури в рамка, да му се радват жената и децата!

Освен това имахме нощни купонджии - семейство таралежи. Нощно време пухтят около къщата и лекичко тропат по каменната настила наоколо... Но с тях така и не се видяхме - когато те излизаха, ние вече си бяхме вътре...

Извънземните ни гледаха от огромните си звезди га залезе слънцето, и звездите им примигваха завистливо на тая ми ти нощна тишина, подправена с щурчова песен...

Ама па си беше убаво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите