И какво правим ние най-често? Ами вървим по килим от цветя, но забелязваме само щира и магарешкия трън.

Точно с това не съм съгласна.
Това не е често явление - не и за хора, които НЕ са черногледи по природа.
А ако са, то вари ги, печи ги....все тръни ще има в очите им.
Мислата ми беше за черногледството, като природа и като временно състояние.
При първото - няма спасение.
При второто е нормално, дори понякога и полезно. Но само, ако е за кратко.