а това беше на сутрешната закуска в созополския хотел, в който бях отседнал по служба... та - от многото хотели, в които съм бил по Европата - тук предложеното на масите беше нааай-обилно, нааай-качествено, нааай-разнообразно... толкова много, че в сутрешната си традиционна хотелска лакомия - тоя път взимах по малко - и натурях в чинията си едва една шеста от
туй, което се предлагаше... а па сладките работи въобще не ги погледнах, плодовете - също... само белите сирена бяха пет вида, като си взех само от прясното козе сиренце...
та като се надумках,
захванах кафето,
палнах цигара,
протегнах крака зад широката маса и
зареях поглед към сутрешното море...
стаята горе беше широка, удобна, с тераса, банята беше също широка, без притеснения...
и изобщо - имаше наоколо една широта, щедрост, лекота, спокойствие, нямаше я онази притесненост, измереност, калкулираност, пестеливост, нямаше ги онези граници, които витаят в атмосферата на всеки западен хотел...
и имаше пепелник, на всичкото отгоре, можех да си пуша на спокойствие, без да се завирам в някое кьоше...
и цените си бяха нормални - тоест, това беше един добър, но не луксозна категория хотел... широк, удобен, гостоприемен, без да те ограничава...
после прекосих България и на другата сутрин бях в банката срещу университетя ми - и там дамата зад гишето беше много любезна, уреждаше разни документи не само без мусене, ами и с усмивка, погледнах другото девойче на касата с двете малко заешки зъбчета, което пък никога не ми искаше личната карта, еми здравейте даже ми казваше... пожелахме си с приятните дами лек ден...
после отидох в по-долния ъгъл - на "Пчела"-та, попитах дали вишните в щрудела с вишни са истински - е как няма да са истински - ми отвърна дамата, па ми наля една боза в онези, дебелостенните чаши... излязох с бозата, кафето и щрудела - попитах седящия на сенчестата маса чичико с кафе и вестник - има ли място - той с готовност ми направи място, седнах, боднах щрудела, отпих бозата, па се загледах наоколо...
сутрин, хора натам-насам, цветарката ръси цветята с вода, по-надолу багерче разкопава тротоара до главния вход, близо до нас едно чиче, изкривено на ес, но препасано като офицер с джиесем на колана и чисти и изгладени риза и панталони - явно бивш началник - посочва със заповеднически жест една хартийка на тротоара - на циганката, която мете... тя пък - брюнетка, къдрава, сочна, със златни обувки, диадема и светлоотразителна жилетка "ТИТАН" продължи да си мете без да му обръща внимание...
в краката ни два гълъба пият вода от локвичката - ама пият без да си повдигат човките, ами са ги поставили настрани - и смучат като през сламки... котката на вестникарката отсреща лежи мързеливо на оградата и гледа с едно око подскачащите наблизо врабци...
поозърнах се, поозърнах се, па се сетих за лайнометите и българооплювачите тук, в клуба -
пак се поозърнах, потрих очите си, пак погледнах -
па си казах:
- Абе ази да не би да живея в друга България... де са тия курви, де е тая простотия, де е тоя кич, де е тоя упадък?
Да не би да живея в друга България?
А?
ЕВРОПРОСТАК Редактирано от ceлянинъt на 20.08.10 08:59.
|