Емигрантските пари са стопили значително външните дефицити на някои страни
в. дневник, днес.

Емигрантските пари (тези, които емигрантите изпращат от чужбина на роднините си) остават важен компонент за покриване на дефицита по текущата сметка за страни от Централна и Източна Европа като Румъния, България и Полша. Това посочва Евростат в публикуван от статистическата агенция доклад за потоците от емигрантски пари от и към Европейския съюз.

"В Румъния, Полша, Португалия и България емигрантските пари дават значителен принос за балансирането на текущата сметка. Без тези парични потоци Румъния и Полша щяха да запишат съответно 55% и 54% по-голям дефицит по текущите си сметки", се казва в публикуваните от Евростат данни.

По данни на статистическата агенция през изминалата година в България са влезли 693 млн. евро като емигрантски пари. Същата година работещите в България чужденци са изпратили на близките си общо 11 млн. евро. Така страната ни е една от общо осемте в ЕС, които отчетат нетен приток на емигрантски пари в размер на 682 млн. евро.

По данни на БНБ изпратените от работещи в чужбина българи през първото тримесечие на тази година са намалели на годишна база. Потокът пари от чужбина достигна пика си по време на икономическия бум както в глобален мащаб, така и в България. През 2008 г. емигрантите изпратиха у нас над 2 млрд. евро. Оттогава обаче преводите намаляват заради започналата икономическа криза, която обхвана целия свят.

Евростат посочва, че миналата година чужденците, работещи в страни от ЕС, са изпратили общо 29.6 млрд. евро под формата на емигрантски пари. Германия, Франция, Италия и Испания се страните, откъдето се изпращат най-много пари - около 65% от общия поток.

Според публикуваните данни непосредствено преди икономическата криза (периода 2007-2008г.) най-големият коридор за емигрантски пари - представляващ поток от една към друга страна - е между Италия и Китай. За тези две години китайските емигранти в Италия са изпратили над 3 млрд. евро у дома.