когато някой умре,
докато тези наоколо опечалено се тръшкат,
аз съм тази,
която се обажда на патолог,
организира погребение,
избира ковчег,
организира транспорт,
звъни на роднините,
подбира подходяща снимка,
съчинява некролозите,
поръчва ги,
разлепва ги,
изнамира подходящ свещеник,
избира цветята,
подготвя церемонията,
наема гробари,
плаща им,
вари жито по нощите,
защото през деня е на работа,
глади ленена покривка,
лъска сребърните съдове,
посреща,
успокоява,
утешава,
изслушва на този или онзи
неизбежните дълбокомудри глупости
за живота и смъртта,
раздава палтата на излизане,
изпраща до вратата,
изхвърля пепелниците,
измива съдовете,
почиства всичко,
изпира покривката,
а на развиделяване
угасява всички лампи,
повдига рамене,
прави си силно кафе
взима душ,
и отива на работа.

тъга, не тъга - няма значение.
има неща, които човек е длъжен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от БoзaKocмaтa на 26.06.10 02:37.