Преди няколко години на 93 години почина прекрасната ми и обична баба,която отгледа не само мен,но и децата ми.
Преди смъртта си ни закле в никой случай да не правим некролози - "Не искам вятърът да подмята снимката ми на земята".
Направихме максимум 6-7 само за най-близките и то не за да ги закачаме някъде, а просто като спомен.Единият и сега лежи сред документите ми.
Като имам потребност и нужда от сила отивам и я поглеждам именно на тази снимка,другите нейни са при родителите ми.
Не мисля, че некролозите определят степента на обич към починалия.
Аз също не ги одобрявам като осведомителна инициатива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите