ако един ден дъщеря ти не съобщи на приятелите ти като умреш, може би би означавало, че много, много й липсваш.
дори хич никак това да не личи отстрани. дори да се смее, да иде на море на следващия ден след погребнето, или на концерт още същата вечер.
ако на някого отстрани му се струва, че щом не прави както е по обичай, значи е кофти дъщеря на умрялата си майка, има голяма възможност просто очите му да го лъжат.
хората преживяват по различен начин скръбта от разделите си.
понякога тя е невидимо, невъзможноуловимо за околните, дори за най-близките, едва посилна...
понякога човек просто няма сили да каже на глас, или разните му там еквиваленти на това казване наглас: "мама умря".
в същото време може да има други сили с които да премести всички мебели, или да влачи тир със зъби, така да го кажем.
тези сили нямат общо едни с други.
възможно е дъщеря ти, когато ти умреш, да няма сили да погледне белия правоъгълник с дебелите черни букви на който пише, че вече те няма.
възможно е да не може да го изрече на глас по телефона...
и т.н.
да, това би било кофти спрямо приятелите ти, които също биха имали своето право да поскърбят за тебе, тя би им го отнела по този начин, но ако аз ти бях приятелка не бих й се сърдила. когато някога все пак разбера че си умряла, бих скърбила за тебе без да коря дъщеря ти, че не ме е уведомила.

има вероятност, обаче, ако когато умреш дъщеря ти постъпи така, това да означава, че наистина хич не й пука за тебе.
може да си била калпава майка, която е родила и порасла дете с чувствителността на паве.
тъй че ако сега всъщност въпросът ти е какъв е тоз човек, дето не лепи некролози за умрялата си майка, не звъни по списък по телефона на приятелите й, не прави всичките там традиционни неща, които се правят, за да се отбележи - нещо като документация - че близките на починалия скърбят за него - помисли какъв човек е "така да се каже бившата ти свекърва"; нали ти си я познавала. както и близките й, които сега те чудят с видимия слой на отношението си към нейната смърт.
или ще е едното, или другото, или нещо съвсем трето... хората са толкова различни.
може например изричното желание на починалата жена да е било да няма некролози, да няма сбирки на роднини, помени, церемонии и т.н.
изпълнението на такава предсмъртна воля, впрочем, адски би могло да тежи на живите... колкото и това да не личи отстрани. и до колкото и най-различни присъди за тях да води...

каквото и ти да решиш, че е означавало всичко наблюдавано от тебе по повод и последващо тази смърт - спокойно можеш:
- да си намериш например още едно доказателство какви дървета са децата й на тая жена, или пък - напротив
- да решиш, че ужасно много страдат и така съпричастието ти към тяхната загуба да стане още по-силно.
- или пък можеш да си измислиш нещо съвсем трето, разбира се : )

впрочем приятелят ти е прав.
когато човек обича и уважава някого, най-сполучливото време да му го засвидетелства е, уви, докато е жив.
когато този човек почине, всичките чувства, демонстрирани след кончната му, са си чувства на живите, които засягат само тях.
а външният им вид изобщо не е показателен за истинската същност на тези чувства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите