Написан е майсторски, затова ти звучи зазубрен, има ритъм, насякъл е, казано много грубо, един мотив. Мотивът е... всякакви ги има, но педерасти, бездарни и безсмъртни не. Както и да е, всъщност, правя това, което мразя в момента - опитвам се да обясня нещо, което само за себе си е, и с всяка дума правя "лоша шега" на автора и загрозявам творчеството му. Личи обаче че разказът е писан от човек, който си е изкарвал хляба с това, закваска, подход, поглед, стегнат стил, но най-важното е ритъм, по това се усещат големите, поне за мен. Това като думи. За духа вече писах. Малко са хората и писачите също, които го могат това. Силно, точно както водките на гроба, те удрят, освестяват, а и питат, провокират - ти такъв ли си? А какъв си? Нещо такова. Валентин Пламенов е един от най-добрите ни разказвачи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите