|
|
| Тема |
"За мъдрите и за лудите" [re: уф] |
|
| Автор |
Py** (съвсем нова) |
|
| Публикувано | 10.06.10 13:01 |
|
|
|
Докато лудите у нас се намъдруваха, мъдрите се налудуваха.
Не е страшно, че свестните у нас считат за луди. Страшното е, че лудите считат за свестни.
Не е обидно, че преклонена глава сабя не я сече. Обидно е, когато сабята сече непреклонени главички.
Не е болка за умиране, че краставите магарета през девет баира се подушват. Болката за умиране е, когато здрави магарета строят баир след баир, за да се подушат.
Не е унизително да те пратят за зелен хайвер. Унизително е, когато зеленият хайвер вземе да твърди, че е черен, а ти се правиш, че му вярваш.
Не е точно, че гузен негонен бяга. Точното в България е, че бегачите са гузни, защото никой не ги гони.
Не е опасно, че задник глава затрива. Опасното е, когато задници затриват цял един народ.
Не е ужасно, че бързата кучка слепи ги ражда. Ужасното е, когато слепите помияри започнат да ти дават акъл какво да гледаш и какво да не гледаш.
Не е виновен лудият, че му дават зелника. Виновен е този, който даде на лудия власт, а после наляво и надясно започва да тръби, че във всяко стадо имало мърша.
Оставиш ли мършата да поведе стадото, и мирно да седиш, в чудо ще се видиш. И вместо всяко чудо за три дни – на всеки три дни – чудо.
Което доказва, че си живеем чудничко, господа.
| |
| |
|
|
|