|
Разказа избрах напосоки, а за автора ме подсети Ржевски. Книгата е "Разкази на едно софийско копеле", авторът е Валентин Пламенов. Ще се скарам с всички, които не го оценят-;)
Последна ласка
В една мръсна като улично коте февруарски утрин ме стреснаха пиянски викове:
- Копелета, Даниеееела умряяяяяя! Умря Даниела бе, копелета!
Надникнах под прозореца с гурелясали от безсъние очи.
Крещеше Чушката - бивш строителен инженер, а сега шофьор в погребална агенция "Сладък рай".
Разсъних се окончателно. Сипах си вода от чешмата, гребнах четири лъжици нес кафе, разбърках и го изпих на екс.
Даниела беше курвата на махалата. Направи няколко поколения копелата от "Патриарха" мъже.
След малко се събрахме на ъгъла на "Патриарха" и "Крум".
Чори - полковник от армията, когото след седмица щяха да съкратят.
Балубата - атомен физик, който сега държеше магазинче за цветя на "Данте".
Кенеди - в предишния си живот - шеф на протокола на Министерството на земеделието, който сега продаваше "Труд" и "24 часа" по улиците.
Ицо Тупана - бивш служител на МВР, сега нощен пазач на чейндж бюро.
Фъшкията - бивш барман, днес собственик на заложна къща.
Ампето - реститут, едно време актьор в Народния театър.
Ринго - бивш диригент на духов оркестър към Строителни воиски, днес- клошар.
Чомбе - скултор на свободна практика, а винаги алкохолик.
И аз.
Появи се, разбира се, и вечната бутилка с ракия - подавахме си я, както едно време, един на друг с премръзнали пръсти.
Напихме се по мъжки.
В нашата махала педерасти няма.
Всякакви ги има, но педерасти - не!
И като породисти софийски копелета, без много-много да приказваме, започнахме да действаме.
Фъшкията извади една бала петдесетачки и ги даде на Чушката, като рече през зъби "Искам да я погребем като държавен глава, копелета!"
Речено - сторено.
Кенеди направи подробен план - както е по протокол. Агенция "Сладък рай" пое всичко по погребението.
Ицо Тупана намери връзки на Централни гробища. Уреди Даниела с парцел за най-първи мъртъвци.
Чори докара една гвардейска рота на гроба.
Балубата направи за всички нас по един венец с лента "На незабравимата Даниела от вярната й публика."
Кенеди пусна портрета й в траурните колони на "Труд" и "24 часа", под който аз написах "Животът е сън. Смъртта - пробуждане".
Написах и траурното слово на Ампето, а изпълнението му в Ритуалната зала разплака всички ни.
Даниела лежеше в ковчега - мъничка, свита, измъчена от бедност-
Понесохме тленните й останки - ние, побелелите мъже със сърца на момчета.
Кварталната курва Даниела умря, след като ни се раздаде докрай. Живя сякаш заради нас. Изчака ни да се оженим. Да отгледаме децата си. Заради нейните уроци в секса в нашата махала рогоносци няма.
Всякакви ги има, но рогоносци - не...
Даниела умря в пълна мизерия.
Не спечели нищо от тялото си. С това тяло другаде щеше да направи пари. Много пари.
Но тя ни научи, че на тоя свят не всичко и не всеки се купува. Сега разбирам - благодарение на нея в нашата махала помияри няма.
Всякакви ги има, но помияри - не...
Стигнахме до гроба. Пиехме и слушахме на касетофон любимата й песен на Адамо "Падай, сняг, тази нощ ти няма да дойдеш при мен".
И времето уважи скръбта ни - заваля бял пухкав сняг, точно такъв, какъвто Даниела го обичаше...
Слуд това Духовият оркестър на Ринго изпълни националния химн.
Гвардейците, със сълзи на очи, изстреляха девет салюта във въздуха. Началникът им - наплашен допреди малко капитан, за първи път се изпъна уставно, като истински български офицер, и страшно промълви "Да си ебат пичката майчина всичките!".
Спуснахме Даниела в гроба.
Хвърлихме по буца пръст върху ковчега й.
После сложихме бюста, измайсторен от Чомбе - Даниела като Статуята на свободата.
Каменната Даниела ни гледаше като жива и сякаш казваше лафа си от едно време "Идвайте при мене, де, специална покана ли чакате?"
Отново беше опънала каменни цици, отново беше млада и горда.
Отново си беше Даниела.
Мисля, че това беше най-стойностната работа на Чомбе, защото си беше вярвал, докато твори.
В нашата махала бездарници няма.
Всякакви ги има, но бездарници - не...
После отидохме в Траурния дом. Мешахме ракия, водка , вино и замезвахме със слъдки.
Искахме това поглебение никога да не свършва. И повече никога да не се разделяме, групата изхабени от живота мъже на средна възраст, групата на Даниела.
А пък Адамо отнейде припяваше "Тъжна сигурност - студът и отсъствието, тази отвратителна тишина, бяла самота..."
Снегът продължаваше да вали тихо, странно - така може да вали само на гробища.
Размечтахме се - мълчаливо, страстно, както мечтаят софийските копелета.
Мечтаехме как, след като отгоре ни дръпнат шалтера, Даниела ще ни чака в Отвъдното.
Един по един.
Както ни чакаше на "Патриарха".
Пак ще бъдем нейните момчета, които тя ще направи мъже.
Пак ще бъдем заедно.
Пак ще си бъдем ние - копелетата от "Патриарха".
И тоя път няма да проиграем живота си.
Тоя път няма да се оставим червено-сините капути да ни скарат, разделят, а после да ни смачкат един по един като дървеници.
Никога повече няма да тръгнем след лидери, които вместо да правят демократична държава - за каквато копнеем, откакто се помним, използваха мечтите ни за две дейности - да крадат и да ебат на аванта.
Бяхме, както винаги на крачка от мечтата си.
Оставаше само последният да изгаси лампата.
И "Патриархът" да опустее.
Съвсем близо е тоя ден, съвсем близо...
В нашата махала безсмъртни няма.
Всякакви ги има, но безсмъртни - не...
ВАЛЕНТИН ПЛАМЕНОВ
Редактирано от уф на 10.06.10 12:18.
|
"Последна ласка"
