Най-хубавият момент е това - да береш плодовете на труда си

За теб лъжа, но за мен е истина следното:
Моите рози (мои, защото сега аз се грижа за тях), не знам по какви причини, на времето баба е засадила успоредно и много близко до лозето в двора:) Толкова близо, че ако не се извърщи подходяща резитба, растенията се вплитат така едно в друго, щото откъм къщи се виждат голями гроздаци, висящи от розовия храст. а от към междуредието- цъфнала с червени и розови цветове лоза :)
И така... берем плодовете от розовите храсти в най- буквалния смисъл...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите