Да ти кажа - аз съм от мислещите. Може за добро може за зло - ама мисля. Даже повече от колкото трябва. Това не ми пречи да помагам де. Ама винаги има няколко секунди поне на размисъл.
Имах цяла епопея с един възрастен господин. Човека възрастен и може би леко сенилен. Припаднал от жегите. А аз с велосипед. Е - дрънчах в бърза помощ - нема кой да дигне. Помолих един бакшиш - и той дрънча - и на него никой не дигна.
С много зор и малко помощ прекарахме човека на по сенчесто - и той постепенно почна да се усвества.
Колкото и да ми беше криво - го пребърках та намерих документи та намерих и адреса му. И дип че беше на близо та оставих човека отидох до адреса му и извиках помощ.
А бе спасихме човека.
Но дори и в такава ситуация - пак мисля. Мислил съм включително и за възможността да бъда обвинен от роднините му - не съм чак мислил за какво може да бъда обвинен, ама ...
А бе имаше хепи енд тогава де.
Ама в един момент се почувствах ужасно - няма ни един телефон на който да получиш каква да е помощ. Е на пожарната не съм се обаждал - ама на бърза помощ и на полицията...... Нема кой да дигне. Ужас.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите