хората правят така за да... не се изцапат?!
някакси има различие в... подсъзнателни ли са... как да го нарека това... приоритети на хората.
какво имам предвид.

случка-ситуация:
на тротоара, в късен и дъждовен есенен следобед, току до мястото, където спира трамвай, на "алабин", лежи човек.
не е умрял, не мирише на пиян.
аз разбирам това, защото се навеждам над него.
докато се обаждам на 112 поглеждам какво правят другите хора наоколо.
те МЕ гледат и коментират. "абе тоя сигурно е пиян...".

случка-ситуация:
стоя като бухал посреднощите и си чета нещо от компютъра.
долавям странен шум, какъвто никога преди не съм чувала в нощта. нямам никаква представа какво е, обикалям апартамента, всички си спят... доближавам се до входната врата и осъзнавам, че е гореща? отварям я и.... УУООООООу - съседите ми горят?!?? втурвам се да пълня кофи в банята, крещя да събудя домашните си, да звъннат на пожарната... заливам с вода, крещя по стълбището, оказва се, че стационарните телефони в кооперацията са прекъснати от пожара, така че баща ми не може да се обади и продължавам да крещя "помощ", "пожар" и "звъннете на пожарната!", и... в края на краищата угасям пожара.
тогава се оглеждам по-добре и виждм, че... съседите са се събудили и... си гледкат. по пижами.
"браво, браво."
тогава вече идва и пожарната, развиват се маркучи, настъпва "радостна" олелия, има идеи "какво е станало", "защо е станало"... ала-бала.

случка-ситуация:
отивам да полея цветята и котката на заминал някъде си приятел. жилището е в непознат за мене квартал, той също е почти новодомец там. докато съм там той ми се обажда по телефона и ме моли да му оправя нещо на домашния компютър, аз се навивам... става доста късно, след полунощ, когато накрая си викам такси и си тръгвам.
слизам с асансьора, в най-първия входен вестибюл, където са пощенските кутии и външната врата, лампата е изгоряла.
до вратата лежи проснат човек, има някакви разпилени вещи, човекът пъшка.
оказва се, че възрастен пенсионер, хукнал посред нощ да си изхвърля боклука, не видял нещо си, спънал се, протегнал ръце да се подпре, счупил стъклото на входната врата, паднал и си нарязал жестоко китките. цвърчи кръв, човекът видимо вече в шок. кой го знае колко е лежал там...
връзвам с чорап едната ръка над раната, другата връзвам, но кръвта продължава да цвърчи, шашкам се...
а таксистът просто си стои отвън, пред входа, в колата.
и си гледка.
търча при него, моля го да ми помогне да домъкнем човека до колата, да го возим в "пирогов".
"абе... не. ще ми се изцапа купето, я каква кочина прави тоя" ?!????!?!!!
и си тръгва!
добре, че някакъв младеж случайно си паркираше в момента там, та помогна, закарахме човека, оправиха го, оцеля.

хората просто... не искат да се цапат.
не искат да се замесват.
даже после биха те обвинили, ако имат възможност, че... много си вреш носа.
понеже, нали, ако човек действа - винаги има шанс да направи и грешка в действията си. а ако не действа и си гледка отстрани - после може преспокойно да намери куп кусури в твоите действия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите