софке, душо златна, дете на природата :)
много рядко хвърлям око на щуротийките ти по очевидни причини, а тези на които все пак съм попадал, искрено са ме забавлявали. признавам, че са предизвиквали в мен не малка доза сарказъм към начина по който оповестяваш светогледа си. но признавам също, че трогателната ти на моменти непосредственост ми е била симпатична.
уважавам решението ти и нямам намерение да те кандърдисвам да го променяш. ако все пак останеш, това няма да ме накара да те чета повече или по-малко, няма да промени отношението ми към писаниците ти, но няма и да промени с нищо мнението ми за тези, които дежурно ти се нахвърлят, компенсирайки собствените си комплекси. за тях всяко нещо, което не е като тях, ги плаши и ги кара да реагират първосигнално.
така че с напускането ти този клуб ще загуби още една чудачка.
бъди щастлива :)