история.

Покрай първия голям глад след последния комунистически преврат един приятел искаше да си продаде пианото. Пак като твоето, много старо, на към 150 г., голяма марка, много красиво. Ходи жена ми там да го преслуша - то за нищо не става. Разсъхнало се, даже лирата му леко се спукала...

Както и да е, пиха приятелят ми и жена му по една студена вода. И продадоха жилището. Купиха си по-малко, с разликата в цената в долари можеха по онова време да изкарат спокойно 8-10 месеца дори без работа. Отиваме да сваляме пианото за боклука, че апартамента трябва да се предаде на купувача празен. На стълбите излиза един от съседите, шофьор на тролей, и много му се зарадва на пианото, че трябвало за внучка му, която сега почвала уроците. От душевна милост и съседски чувства му го продадохме "на половин цена".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите