Абсолютно съм съгласна с тебе, живот има навсякъде, всеки сам си избира как да го живее, сам си създава обстоятелствата. Има млади хора и бъдещето е тяхно, напълно вярвам в това. Апострофирам всеки, който си е позволил да ги оплюва и подценява. Децата са отражение на семействата си преди всичко, на средата си, на обществото и всички сме отговорни за това, което са. Наистина ме радва, че ги наблюдаваш и им вярваш. Нашата функция, според мен, се състои не в морализаторстване и нравоучителстване, а в показване и окуражаване. Нищо повече от простичко обичане.

Използвам възможността, извини ме, ако не ти е интересно, но някакси ми се ще да разкажа: Синът ми е роден в годините, когато пелените се перяха, сушаха и гладеха :-). Изключително ведро, усмихнато, спокойно, щедро и умно дете - ползва 4 езика освен родния си, единият от които е фламандски. Приятелите и съучениците му са невероятно съхранени деца също... Племенникът ми пък е много талантливо и способно дете, от онзи тип хора, които докосват сърцата само с поглед. Константин :-).

Наистина, нека им пожелаем здраве, сила и широк светоглед.

п.с. Струва ми се, че си твърде млад, за да съм ти била студентка, но... знае ли човек :-).

п.п.с. бб има шанс, да. Аз лично не искам много - да виждам данъците си, когато съм извън дома. Да усещам грижата за образованието и здравето на децата ни. Да знам, че родителите ми стареят достойно. Тогава ще забравя за оправданията му :-).

Бъди здрав!