Щом МОЯТА вина за ТВОЯТА трудна съдба те успокоява, ползвай я със здраве.

В общи линии, макар и хиперболизирана, картината, описана от теб е вярна. Ще внеса само малко уточнение по отношение на себе си, щото (дано не греша пак) ми се струва, че знам малко повече по въпроса.

Бях разпределен в Ботевград, макар, че бях от Троян. Годината, в която завършвах ВМЕИ Варна, за моята специалност в Софийското ВМЕИ беше нулева, т.е. нямаха випуск в тази специалност.

Директорът на Института, в който по-късно постъпих, дойде лично във Варна, да търси хора, щото му трябвали. Навихме се 4 човека. Единия така и не дойде, а другите двама напуснаха след първата година. Останах само аз - конструктор и ничий началник.

В института работеха около 700 инженера и към 150 среднисти. Заплатите бяха от 135 лв (за новопостъпил) до 250 лв (абсолютен таван). В завода, в който се внедряваха изделията ни, заплатите, независимо от образованието бяха от 200 до 600 лв. Ние, обаче явно сме били тъпи, щото никой от института не отиваше да работи в завода, макар че условията на труд бяха почти еднакви. Различна беше само работата - ние създавахме нещо от нищото, "заводяните", както им викахме извършваха рутинни, монотонни операции.

Тогава имаше една система на научните сътрудници. Някакво звание, което важеше само там където си го взел. Ако си смениш работата, отпада. Нещо като разрядите при заварчиците. За 3-та степен се искаше минимум 2 години стаж и се държеше изпит, за 2-ра - 4 години и нов изпит, за 1-ва - 6 години, изпит и публикации в научната преса. Бройките за всяка година бяха ограничени - 5-6 за целия институт, така че се искаше малко усилие.

Файдата беше никаква, освен самочувствието, че си преодолял нещо повече от редовите. По отношение на пари даже беше по-лошо, щото таванът за редови инженер беше 270 лв, а за научен сътрудник 1-степен (най-високата) - 250 лв. За осемте години работа там, взех н.с. 1-ва степен. Не успях да стана началник на никого.

Ще си позволя малко да вляза в твоя тон и да ти опонирам, че след като не си живял в тези години, няма как да знаеш колко кадърни са били специалистите, и дали са се задушавали, а още по-малко пък да прецениш кои са заминали и кои са останали.

Ще ти кажа само, в онези времена не се продаваше почти никаква свястна електроника, да не говорим за измервателна такава и ако ти трябва нещо, си го правиш сам. Имах колеги, които сами си направиха работещи персонални компютри, при това не със стандартните интергрални компоненти, а в голямата си част на транзистори.

Та така млади момко, носител на най-добрите български гени, изнесени в чужбина.

Ако ми позволиш, на мен - некадърника от стария социализъм, един малък съвет. Разделяй текста си на параграфи с интервал между тях. Така ан-блок е страшно досаден за четене.

Сега те моля да ми простиш, че съм провалил живота ти и отивам да се хвърля от балкона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите