Примерът ми не беше относно частта "чест и доблест". Просто исках да подсетя някои хора, че макар и в мирно време, макар и съответстващи на правилата и законите, постъпките ни засягат хора, при това в крайностите, слава богу редки, до смъртен изход. В това отношение животът си Е своеобразна битка. За някои тя е за по-голям пай. За други е на оцеляване, т.е. живот и смърт.

Когато човек е млад и здрав, шансовете му са повече и естествено, няма да вземе фаталното решение при първия провал. Какво обаче прави един възрастен човек, за когото понякога шансовете са буквално нулеви?

Представи си мъж, който е единствен източник на средства за семейството си. Специалист в някаква област, в която от днес нататък не се търсят кадри. Не го взимат на друга работа, защото има предостатъчно компетентни хора кандидатстващи за нея и никой няма да си губи времето да го обучава (макар, че той може да се научи). Не може да започне свой бизнес, защото няма средства, няма супер идея и банките няма да му дадат заем. Не може да отиде и в строителството или селското стопанство, защото е вече на възраст и в здравасловно състояние, които не му дават тази възможност, пък и двата сектора са в най-силна криза. Какво му остава - да проси или да краде. Да, ама достойнството не му дава да проси, а съвестта да краде. Колко изхода има такъв човек?

Постъпила си благородно. Според мен. Друг ще каже глупаво. Не казвам правилно, защото мисля, че тук няма "едно правилно". Всеки носи своето "правилно".

Остава и една друга утеха. Ако ги нямаше тези глупавите, които аз наричам благородни, светът щеше да е много по-различен и съвсем не по-добър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите