Ако е за разбиране, и аз ги разбирам хората и мога да им съчувствам,

но това:


Ще ти дам пример. В село Ветрен има(ше) телефонна централа от 1986. Сега тя, заедно с още 1800 такива са премахнати или ще бъдат премахнати тази година. Това означава поне 3000 души в селски райони, с почти нулева възможност за работа да бъдат съкратени. Колко от тях ще загубят зъбите си поради липса на пари, ще получат стомашни проблеми от лошо дъвкане на храната или язва от стреса, ще получат инфаркт много по-рано отколкото им се е "полагало", няма да могат да си платят за качествена или каквато и да е операция навреме и ще умрат от това?

Да, не сме във война, но жертви има. И далеч не съм съгласен, че проблемът си е само на жертвите.




това вече не е въпрос на доблест и чест -
така, както го виждам аз, проблемът е по-скоро в поколението.

Сега ще дам пример със себе си, защото явно съм по-млада ;) и не съм работила нито ден в социализма, не съм работила и в голяма корпорация. Още от началото на "трудовия си живот" свикнах с мисълта, че другия месец фирмичката, в която работя може и да я няма, независимо колко добре и отговорно си върша работата - работила съм и без договор, без осигуровки, буквално където и каквото намеря, без никакво визия за бъдещето и т.н. - единственото, което можех да правя за себе си беше, да се развивам като специалист, и да свикна да се оглеждам наоколо за нови възможности. И определено няма да тръгна да се "самоубивам" при поредния пропаднал шанс.

А дори съм си позволявала и лукса да напусна една доста добре платена работа в знак на протест срещу уволнение на колега - защото не уволниха виновния (който беше и клюкар и интригант - забелязала съм, че тия качества са свързани - некъдърност/лизачество/интригантство). Е, след като напуснах, те вече се стреснаха и уволниха и него, но нас с колегата не ни върнаха на работа, и в крайна сметка какво стана?! - те спечелиха, защото се оттърваха от наистина вреден човек, а ние си скъсахми нервите...остана ми само утехата, че се преместих на по-добра работа, и съжалението, че съм направила услуга на хора, които не заслужават.

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

Редактирано от aiumi на 18.01.10 17:10.