Ами не сме имали такива проблем си жената.

Първите 8 години работихме в един институт (първите 4 в една стая, а след това на един етаж. Висели сме по нощите като гламави, да успеем да сдадем проекта за найстия конгрес на БКП.

Една година цялата секция работихме заедно с приемната комисия до 22 на 31 декември, защото изделието трябваше да бъде предадено в същата година. Приеха проекта и първите бутилки за празника отворихме на място. После изделието отлежа около 4 месеца, преди да започне внедряването му в завода.

Работехме на първия етаж на нова сграда, току-що построена, докато горните етажи се дострояваха от ниво тухла. Отоплявахме се с едни огромни калорифери, които на обед обръщахме по гръб и на решетката им печахме наденица, щото наблизо нямаше къде да се яде. По вкусна наденица не съм ял никога. Въпреки това температурата не се вдигаше над 14-15 градуса в стаите. В голямото хале не можехме да пуснем в работа изделието, защото микропроцесорите отказваха да работят при температура под 0 градуса, а сутрин до към 10 часа тя беше такава.

Отделно сме висели по цели нощи с колегите да "оживяваме" нещо, не щото някой ни кара, а щото ни е тръгнала работата и никой не иска да спре и да я остави за утре. Или пък съм превръщал хола вкъщи в електронна лаборатория, която не се разтуря с месеци.

Не съм чул един упрек от жена си. Дори й беше интересно и понякога висеше с нас, макар че вече работеше в друга секция и нямаше нищо общо с нашия проект.

Така се бяхме сработили с нея, че когато работехме в една секция по едни и същи изделия, когато с очи вперени в платката, посегнех без да обръщам поглед за някой инструмент, усещах как тя ми поставя в ръката ми точно този, който ми трябва.

Ма ти не можеш да ги разбереш тези работи. При капитализъма нещата са доста по-различни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите