Разбирам позицията и на двамата. Не мога да упрекна нито единият, нито другия. Дарки е възприел капиталистическия начин на работа и не се различава от колегите си.
За разлика от него и не непременно правилно, аз работих подобно на теб. Компанията ми даваше препитание, аз от своя страна давах всичко от себе си. Аз също напредвах в кариерата си без да се напъвам в тази посока. Само си вършех работата съвестно.
Един път издигнат достатъчно високо в йерархията, извънредния труд престава да се заплаща. Възприема се, че заплащането е достатъчно високо и от теб се очаква не толкова да работиш, колкото да подсигуряваш работата да върви гладко. Ако обаче процесът се наруши, независимо по какви причини, от теб се очаква да направиш всичко от себе си, дори да работиш с пот на челото и през нощта, до възстановяване на процеса.

Правил съм и неща, които никой не е очаквал от мен, само и само работата да върви бързо и гладко. На един нов проект в Саудитска Арабия не ни достигаха принтери. По договор ползвахме един принтер за целия проект (половин етаж хора). Който имаше нещо да се принтира, изпращаше го на опашка на общия принтер. Добре ама общия принтер принтира по зададени параметри. Ако в твоята работа използваш различни параметри, принтера трябва да се пренастрои. Да ама никога не знаеш кога на твоята работа ще дойде ред. Всички останали пускаха за разпечатване разни формуляри или писма в обикновен формат, докато моите разпечатки бяха на широка хартия и вървяха по стотина страници на един път. Ако исках да свърша работа, трябваше да ида в офиса 2-3 часа преди започване на работното време, когато принтера е разпечатал всичко зададено му от предния ден, да го пренастроя и да пусна моята си работа. Така обаче не ми отърваше. Отодох до близкия магазин и купих принтер! Помня че принтера ми струваше $800. Беше на Епсон - LQ1050 ако не се лъжа. Инсталирах си го в офиса и най-после работата ми потръгна. По това време правих луди пари и нямаше да допусна липсата на принтер да ми попречи да си свърша работата бързо и качествено. Като ми свърши контракта, тръгнах си заедно с принтера.

Та, мисълта ми е да кажа на Дарки, че той си върши работата по правилата, но вършейки я по начина на Деди или моят, благините започват да валят в изобилие и най-неочаквано.
Като пример ще дам напускането си на работа през '91 година. Напуснах с намерение повече никога да не работя. Нямах повече нужда. Бях си направил парите и започвах друг начин на живот. Преместих се в България. Ожених се и т.н. Тъкмо се готвихме с жена ми да правим първата обиколка на Америка като сватбено пътешествие, една седмица след като бяхме подписали и ми се обаждат от компанията в къщи. Това става години и кусур след като съм напуснал. Много закъсали, молят ме да поема контракт във Филипините за не повече от шест месеца. Не се двуумих. Веднага приех.
Тези повици за помощ продължиха до 2002 година. След това време ръководството беше подменено и връзката беше скъсана, което ми дойде добре дошло. На моите хора не бих могъл да откажа.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"