Не съм съгласен. И двата случая изискват ако не идентична, то поне сходна ценностна система.

Не искам да стигна до крайност, но разбирам не само тези, които се предават на инфаркта. Разбирам и тези, които се самоубиват за едната чест. За тях са изчерпани всички други възможности за запазване или възстановяване на достойнството.

Убийците не са само директни извършители. Някои от тях просто те докарват до ръба на пропастта и препречват пътя обратно. Какво друго ти остава освен да скочиш.

Когато в една фирма предстояха сериозни съкращения, при това на хора, за които беше ясно, че 99% няма да си намерят никаква друга работа, новоназначената шефка на Човешки ресурси изрази притеснение. Началникът се засмя ведро и каза: "Не се безпокой. Това вече сме го играли". За него това беше проста и обикновена игра, хората бяха бройки и проценти, нищо повече.

Ще ти дам пример. В село Ветрен има(ше) телефонна централа от 1986. Сега тя, заедно с още 1800 такива са премахнати или ще бъдат премахнати тази година. Това означава поне 3000 души в селски райони, с почти нулева възможност за работа да бъдат съкратени. Колко от тях ще загубят зъбите си поради липса на пари, ще получат стомашни проблеми от лошо дъвкане на храната или язва от стреса, ще получат инфаркт много по-рано отколкото им се е "полагало", няма да могат да си платят за качествена или каквато и да е операция навреме и ще умрат от това?

Да, не сме във война, но жертви има. И далеч не съм съгласен, че проблемът си е само на жертвите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите