Благодаря!

Всъщност точно такива "ползи", продължават да ме карат да търся правилната позиция. Ако ги нямаше, вероятно щях отдавна да се примиря, че съм глупак.

Жалко, че запазването на лична информация не ми дава възможност да дам един много парадоксален, но реален пример в това отношение, нямащ нищо общо с клубовете.

Затова пък се сещам за друг.

Покрай шурея се запознах със семейство артисти - фокуснник и неговата асистентка. Много красиви физически и духовно хора, ведри, леки души.

Работеха в Швейцария. В един момент импресариото им, доста изявен в занаята, получава инфаркт и влиза в болница. Бизнесът му бързо бива разграбен от колегите му - артистите трябва да се хранят. На нашите познати просто не им дава сърце да го предадат, а без импресарио не могат да работят. Купуват един плик портокали, посещават го в болницата и се сбогуват - връщат се в България.

След година време имперсариото се възстановява, връща си бизнеса и ги кани отново да работят с него. Работиха (жената почина от рак на 40 и мъжът изостави занаята) години при най-високите хонорари в тяхната сфера.

Това разбира се е почти легенда, в смисъл, че се случва веднъж на хиляда години, но аз обичам такива легенди. Може би съм чел прекалено много приказки като малък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите