|
Тема |
Re: Стана ми интересно... [re: RUMlR] |
|
Автор |
Hoвaroдин () |
|
Публикувано | 23.12.09 11:29 |
|
|
Печелившата визия и атлетичната фасада не означават, че човек е победител.
Гледах преди години някакво френско състезание за преминаване през пет изпитания - вкарваха участниците в сандък със змии, ходеха по стрелата на висок кран, ядяха червеи, спускаха ги в клетка в дълбока вода. Сред тях имаше един симпатяга, на когото всички останали - нахакани атлети и атлетки - се смееха заради мършавата фигурка, малко детинското излъчване и чорапите с по пет шарени пръста, един откровено го наричаше "педал"... Ноооо накрая момчето спечели, и то съвсем заслужено. Дори за раздлика от останалите премина по стрелата на крана почти на един дъх, без да трепне.
Като бедния слуга в приказките - почти архетипова фабула по Юнг.
Просто на Пранджева и липсваше чувство за реалност, нещо което Жорката явно притежава в изобилие - как да се държи, в каква светлина да се представи и къде точно да спре. От там нейната издънка, и неговата победа.
Това беше отборна, социализирана битка. А Пранджева явно не е отборен играч.
|
| |
|
|
|