|
в къщи, при котето, катето, рибките, тате : )
ма тва е бе, ненаиграла се...
повече ни-как-во! пътуване до догодина, обещавам
само да ви кажа, че вчера пропуснах. в залисията.
да нахваля сандански и то как!
никъде, никога и никъде не съм срещала толкова чак приветливи хора.
и то не приветливи като созополска баба-хазяйка, с видимо едно наум, че далаверата, нали... а истински. или поне-поне дотолкова истински приветливи, че хващаш вяра и ти е много приятно, което всъщност е както си трябва.
даже като го написах това си помислих, че съм мнителна, прекалено...
щото няма как да е нарочно, никаква далавера няма в това катаджията да потупва съчувствено шашнатите катастрофанти, да ги успокоява, да им казва "няма страшно, ще се оправи всичко..." - въобще да се държи с тях както вие, примерно, с мене тук.
или леля магазинерка да те е запомнила от вчера и да ти се усмихне - "вчера си плати и си забрави кроасаните, я си ги вземи да си хапнеш сега", или кафеджията да запомни от първия път, че пиеш точно едикакво си кафе с 5 пакетчета захар, което са дреболии, разбира се, но не е ли от тва животът на човека съставен, да изфилосоствам, пък и да не си свършвам така внезапно изречението
много ми харесва това място.
много ми се нрави как говорят хората и интонацията им, особено във въпросителните изречения : )
мило-свенливи и ведри хора.
и много бачкащи също.
та, пак ще ида там, след... време : )
|
Re: пууу, пристигнах си : ) [re: вp.]
