Аз съм риба.
Не вярвам в зодии по простата логика, че не е възможно хората да са само 12 типа характер и още по-малко масово да им се случват едни и същи неща, както би трябвало да е, ако се вярва на хороскопите.

Въпреки това, четейки описанието на зодията си, намирам доста съвпадения с моя характер. Едно от съвпаденията са дългите колебания и трудното взимане на решение. С годините и работата се научих да решавам важни неща и за секунди, но като дете често хвърлях ези-тура.

Една малка особеност. Ако първия резултат не ми харесваше, хвърлях 2 от 3, после 3 от 5 … Ако монетата упорстваше, често не се подчинявах на решението й, но ме гризеше съвестта.

Толкоз за обещанията.

Хората сме различни. Един харесва чалга, друг опера, трети ...

Аз си мечтая за едно чисто, подредено и дисциплинирано, но не стерилно общество. Имаме по-възрастни приятели-съседи. Апартаментът им не е голям, но е добре и пестеливо подреден. Децата им ги посещават сравнително рядко, а стопанката чисти всеки ден, а всяка неделя основно. Много приятни хора са и вече си дружим 8-9 години. По-често гостуваме у тях. Не ми е неприятно, но се чувствам винаги на гости и много внимавам как оставям стола си след като стана от масата.

Тук, на Априлци сме в къща, започнала живота си в началото на 20 век и достроявана през 70-те години. Къщата е на един хълм от около 20 декара - основно стара овощна градина, неподдържана през последните 20 години. Тревата се коси и толкова. Всичко си расте, както е рекъл Господ. Минават диви прасета и ровят с дълбочина на трактор (не преувеличавам). Минават сърнички. Понякога има десетки къртичини. В къщата ходя с някакви чехли, с които щрапам и по поляната пред къщата, че понякога и по-нашироко. Късам си ябълки от няколкото ябълкови дървета, позабърсвам паяжината или залепнало върху кафявия изход на червейчето листо и ги ям без да ги мия. Знам как да определя откъде до къде се простира проходът на червейчето и ловко го избягвам без да използвам ножче. Така ям и джанките и крушите. Цепя дърва в дърварника, донасям ги, запалвам огнището и не винаги измивам ръцете си. Дървата и пепелта от огнището не са мръсотия.
Тук душата ми е свободна. Тук живея.

За хората, които се обръщат един към друг с "куре" не си права. Не ги познаваш. Те работят в райони с диаметър около 100 км. Целта е да стигнат до всеки обект за около 2 часа при нормални обстоятелства. При определени природни условия, пътуването може да трае и 4, 5, 6 часа. Най-много работа имат, когато времето е най-лошо. Тогава съоръженията се повреждат най-много. Нерядко се случва единият да е пътувал до свой обект 4-5 часа в лошо време. Установява, че е повреден модул, от който няма резервен (грешката е в ограниченията на фирмата, не негова). Звъни по телефона на колегата от съседния район. Часът е два следобед. „Куре”, на Бяла (русенско) съм, донеси един ХХХ, че моят резервен не се е върнал от ремонт”. „Курът” само определя кога приблизително ще пристигне и тръгва от Варна. Ще пътува около 4 часа, защото зимните виелици са затрупали пътя. Ще се връща по тъмно пак през преспите. Но тръгва. Не псува, не мрънка, не се оправдава, че детето му е болно (а то е). Такива хора са. А знаеш ли колко културни и възпитани хора са ми правили мръсни номера ей така, по навик?