радвам се да те видя.
стой тук. обещай.

от другата стана на завесета поживях известно време за първи път на 14-годишна възраст. съвсем сама - разбирай без родителите си. никакъв културен шок, бърза интеграция, никаква носталгия. държавата беше фрг.

седем-осем години по-късно, когато кацнах на хийтроу - смесица от радост и облекчение. чувството, че най-накрая съм се прибрала у дома. за цялото прекарано там време дори не си купих карта на лондон. не се налагаше.

сред "куровете", които описваш, съм като от друга планета.
не изпитвам презрение, само известна морална погнуса - ако разбираш какво имам предвид. по-точна фраза не ми хрумна. и тъга, че това е човешкият род.

е, слава богу не се случва често. не щото ги избягвам, ми щото реално не съществуват обстоятелства, в които да се окажем на едно и също място.
когато се е случвало, и за двете страни контактът е бил напразен.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 09.10.09 21:18.