Метафори

Аз съм загадка в девет срички,
слон съм, тромава съм къща,
на два филиза крачещ пъпеш.
Плод ален, слонски зъб, дървета фини!
Набъбващ хляб под хода на маята.
Петаци нови в шишкава кесия,
и средство, фаза, дойна крава,
торба зелени ябълки изяла
на влак, от който не се слиза.

И после Ан Секстън, да ти пасне на това за Хитлер:

След Аушвиц

Яд,
черен като кука
ме наляга.
Всяка сутрин в осем
всяко наци
вземаше по бебе
да го позапържи за закуска
в своя си тиган.

А смъртта нехае
и си човърка мръсното под ноктите.

Човек е лош,
на глас изричам.
Човек е цвете,
за изгаряне,
на глас изричам.
Човек
е птица, пълна с кал,
на глас изричам.

А смъртта нехае
и чеше се по ануса.

С розови пръстенца на краката
и с чудните си пръсти на ръцете
не храм, а клозет на двора
е човекът,
пак на глас изричам.

Дано нивга не надигне чаша чай.
Не напише книга.
Обувката си не обуе.
Очи не вдигне
в мека юлска нощ.
Нивга. Нивга. Нивга. Нивга. Нивга.
Това на глас изричам.

И моля Господ да не чуе.

Редактирано от Jabberwock на 07.09.09 23:40.