От жената съчинен е трубадурът

Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.

Време и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.
Измисли си, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.


И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).

Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.


И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,

защото кой ще ме измисли след това.


Или пък "Чай от рози"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите