преди смяната на тапетите в държавата да отглеждаш куче в апартамент беше едва ли непрестъпно.
искаха се подписи от всички съседи, за да имаш разрешение да си гледаш куче и офето бдеше яростно.
стигаше една офе кукумицинка да те наклепа, за да ти се стъжни животът и дома, и в работата.
аз съм я водила тая бран не веднъж, та знам.

може би не си ги спомняш много добре тези неща; аз съм виждала уволнен човек от работа, щото неблагонадежден буржоазен елемент - гледа пце, моля ве се, в апартамента, нгуйсрам!
комшиите те гледаха на пастърма и желанието ти да си гледаш куче отиваше у толко шеста глуха, че чакаше да дойде 1990 година, или годо. което дойде по-бърже.
хората на село също почти нямаха пцета, щот пце - ни се стриже, ни се дОи, а па и селско им изглеждаше на селяндурите, даваха го по градски, без куче.
некой овчар да привърти едно-две кучета, ама рядко. иначе основните овчи стада ги бранеше партията, къде ти текиви отживелици - кучета.
мачките на село почти никога - и тогава, и сега - не са били строго нечии.
в града също по-лесно се имаше котка и по-безопасноофейно.
в апартамента под нашия арменците гледаха десетина прихождащи котки и тъпанарските селяндурски бабоци бърчеха гнусливо погражданени носове и викаха "абе... арменци".
а па арменецът беше и частник, часовникар... на такива вера да немаш.
псетата ги ловяха с телени примки и ги душаха още преди да ги метнат в катафалката. успивали ги... чушки.
никой не го беше еня, а тия, дето ги беше не смееха много-много да си вирят енята да не ги запЕере офето с бекапе гегата.
затва нямаше толкова улични кучета както сега.
ти може да не си виждала хора, които си изхвърлят кучето от къщи, но аз съм виждала.
дреме им на пипера.
зели пуделка, или пинчерка, муци-пуци, модно нали, то се заклещило с некъф помиярин, родило после мутрЕта - аре до кофата след някоя и друга вяло позапълнена с угризения нощ.
или ги гледат 2-3 месеца, палят таралясника и ги закарват "на село", щото на село "все някой ще ги..." каквото и да ги.
затва и по селата се навъдиха помияри.
а па и селяните сега се гражданеят както тогава, само че наобратно - сега е мноо градско да се има куче.
ама с кого ше се закучи - божа работа. после помиярите - в некой сокак и аре.
направо имам чувството, че пишеш от друго земно кълбо, дракич : )
как тъй нямало, па сега има.
ми нямало е, а сега има. съвсем естествено при тва.
и сега мааалко от малко се почва да се мисли и да се действа.
чувам, че има някакви субсидирани от фондации организации, които се свързват по някакъв начин с кварталния ампиликукумицин, който въди бълхари, навиват го да съдейства и ги излавят, обезпаразитяват, ваксинират, кастрират безплатно и ги пущат пак по местообитание.
ама А, де, А да видим кога ще проличи, че ги има.
иначе звучи добре, нали.
аз обичам кучета и котета много, всички знаят това.
но и аз не си падам по стотиците безпризорни бълхарници, някои от които нападащи и хапещи възрастни и хлапета.
да не говорим за бълхите и тенясалите дрисни по детските сандъци с пясък за кофички...