Да, природата има някаква чудна сила да се саморегулира, някъде бях чела, че около Чернобил има всякакви популации на животни, които се развиват, т.е. размножават се и си поддържат някакъв оптимален брой, и това само защото човекът го няма там нито да унищожава, нито да опазва.

Май бях писала някъде, че съм изненадана от птиците, които виждам вече в града, преди години бяхме превзети от гларусите, въпреки че сме доста навътре от брега, сега вече ги няма. Някои казват, че го няма основният им източник на храна - един голям месопреработвателен комбинат имаше тук, други пък - че обработваемите площи са по-малко, не знам коя точно е причината, но те вече не крещят сутрин така, както си спомням като дете. Сега обаче има черни облаци от косове и врани, страшно много. Но има и друго, в градския парк например видях славей от близо, ей така си кацна на пейката и сигурно нямаше да го забележа, ако не ми го показаха, малка пепелява птичка, хубаво е, че си живее там. Совите, които се бяха настанили в елата пред офиса, за да преденуват и да си отидат. Кълвачът на терасата, кадънките в лозата, като че ли сега ми се отварят очите за тези неща:)