1. Дълго се опитвах да показвам личен пример, както се възпитават деца, не стана. Да ги игнорирам, да не слушам музиката, да не им гледам гащите и т.н. Накрая просто си събрах багажа. Примери няма да ти давам, не ми се пише надълго, пиша по цял ден.

2. Развява си простотията из нета, че даже й ръкопляскат. Нищо не съм направила като реакция, защото имам житейския опит, че няма смисъл. Срещу стена не си блъскам главата, трябва ми за други неща.

3. Нямам намерение нито цитати да вадя, нито да ровя. Заявих позиция някаква: това ми харесва, това не. Пука ми дали някой ще ме прочете. До оня ден подминавах софкините постинги с ехидна усмивчица.

Ако мотора не беше извел темата, нямаше и да разбера какво се случва, ето това съм аз, имам си удобна броня и си седя зад нея.

Ми тва е, накратко.

Ние сме това, което правим постоянно. Затова съвършенството е навик. Аристотел