|
Не си чел/а внимателно. Заглавието на темата е цитатиране на Софка по отношение на мен - АЗ съм ПРОСТАКА.
Какво съм постигнал аз ли? На фона на предците си практически нищо.
Завърших гимназия в Троян. Влязох там с приемен изпит. По онова време училищата в Троян се класираха така:
Гимназия - за най-добрите, които непремено ще следват, защото не дава професия.
Механотехникум - за добрите, които не искат да следват или се опасяват, че може да не успеят, та искат да вземат твърда професия.
Средно Професионално Техническо Училище (СПТУ) - за средните, които определено няма да продължат образованието си.
Керамично училище (сега СХУПИ) - за тези с няккави художествени заложби, без други амбиции и възможности и за останалите, които все пак искат да вземат някакво средно образование.
В гимназията паралеките се подреждаха така:
Математическа - най-престижна
Немска - втора по престиж
Френска - трета
Сборна
Аз завърших математическата - един от 5-те отличника. Всичките ми съученици от класа са висшисти. Само един от тях социолог
В казармата влязох като редник и още в края на първата година бях младши сержант - звание, което се даваше на редовите обикновено в средата на втората година.
Завърших МЕИ Варна. с още двама колеги бяхм поканени от директора на вече несъсществуващия Институт по съобщителна промишленост в София.
В минималния срок от 6 години станах научен сътрудник III, II, I степен, след което демокрацията "събори" института.
При демокрацията започнах работа в западна фирма, благодарение на отличния си английски, който съм учил сам (в Троян не се изучаваше английски). Започнах като инженер и на петата година станах Мениджър, отговарящ за операциите на предмета на дейност на фирмата.
На деветата година се преместих в друга западна фирма - най мощната в бранша. В края на първата година се пенсионира шведът - директор на техническите операции на фирмата с всички нейни клиенти в българия и на мен ми беше предложено да заема неговото място, макар, че колегите които заварих във фирмата бяха с 5-15 години стаж там.
След четири години ми предложиха по-висока длъжност и заплата в една от най-големите фирми в България, където съм в момента.
Това е - скука.
Иначе имам две прекрасни деца, за които всички, които са се срещали с тях не могат да се сдържат да не изкажат удивлението си колко приятни и добре възпитани. Имам страхотна жена, с която сме заедно 28 години и продължаваме да разговаряме с интерес един с друг и избягваме да ходим някъде, ако няма възможност да сме заедно.
Друго? Не знам. Ти кажи какво е успех.
|
Re: браво! [re: ДжoДo]
